Живеем във време, в което дигиталните медии постоянно изискват от нас конкретни знания, умения и нагласи, за да живеем пълноценно в мрежовата цивилизация и спокойно да приемаме нейните предизвикателства. Актуално е посланието в карикатурата на Питър Стейнър с двете кучета и компютъра. Едното, което използва компютъра, обяснява на другото: „в интернет никой не знае, че си куче“. Според Р. Фидлър дигиталните медии променят начина, по който хората се социализират и определят самите себе си. „В киберпространството всеки може да бъде такъв, какъвто иска да бъде. Личностите могат да сменят дрехите си “. 
В днешния ден неоспоримо властва мрежата, с нейните дигитални медии и нови технологии. Доколко сме подготвени за многообразието от коренно различни медийни феномени, формати, регулации и саморегулации във всекидневието на цифровия свят? В състояние ли сме напълно да разберем многобройните опасности, които съпътстват нашето битие и съществуване в облаците на мрежата, превръщащи информацията в бази данни, общуването – в споделяне, а грамотността – в каталог от добре подбрани ключови думи? Убедени ли сме, че медийната грамотност е много силно оръжие, надежден ориентир в модерната „дигитална джунгла“, в която има по много от всичко – информация, общуване, развлечение, политика, бизнес, електронно правителство, пазаруване и т.н. Дали формулата на Мечо Пух „колкото повече, толкова повече“ ще се окаже най-полезна в живота ни? От какви морални ценности и на какви морални принципи трябва да се базира етиката в епохата на цифровизацията – „дигиталната етика“?
За да отговорим на всички тези въпроси, породени от четвъртата технологична революция в историята на човечеството, в ПГКПИ, гр. Бургас създадохме група „Дигитални медии“ по проект на МОН „Образование за утрешния ден“ от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. В курса са включени теми като: дигитална конвергенция, дигитален маркетинг, онлайн комуникация, онлайн реклама, мултикултурализъм, дигитална политика, мобилна комуникация, уеб базирани общности, хейтърство, мейнстрийм, дигитални библиотеки, видео по заявка, блог, социални мрежи, стрийминг,носеща медия, вредна и незаконна информация в интернет, защита на децата в дигиталната епоха, защита на личния живот, безопасност и сигурност, медийна регулация онлайн, медийна саморегулация онлайн, реклама и цифрова среда, управление на дигитални права за разпространение на съдържание.
Изключително важна тема, която става все по-актуална в обстановката, в която днес работим и се обучаваме изцяло онлайн, е проблематиката, свързана с „новата етика“ – дигиталната етика.
На първо място дигиталната етика се свързва с получаването, обработката, съхраняването и използването на информацията, превърната в данни. Европейското законодателство в голяма степен регулира този процес, като чрез своите органи и институции следи ефективно за спазването на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Висш принцип на етиката на данните е уважение към хората, стоящи зад данните и осигуряване на гаранция и сигурност на това ниво, на което очаква субектът на данните. Всяка голяма компания е разработила етичен кодекс за работа в дигитална среда, но това не може да спре изтичането и използването на данни. Базите данни в 21 век е „новият нефт“ за корпорациите. Системи за изкуствен интелект следят ключови думи в мрежата, използвайки ги с различни цели (най-често с рекламна цел, защита и сигурност).Свикнахме с камерите, които проследяват и записват живота ни.
Защо приемаме всичко това? Заради предимствата на цифровизацията:
– безплатни цифрови продукти – системи за търсене на информация, поща, картография, видеохостинги, онлайн преводачи и др;
– всевъзможни развлекателни продукти и услуги;
– месинджъри;
– платформени решения – Uber, Airbnb и др;
– социални мрежи;
– управление на сложни системи – корпорации, градско управление, електронно правителство;
– моментални банкови операции;
– автомобили без шофьор;
– ръст на икономиките и благосъстоянието;
– по-малко физически опасности – електронни пари, тотална регистрация, масово видеонаблюдение, използване на биометрии.
На второ място дигиталната етика се свързва с устойчиви принципи на комуникация в мрежата – толерантност, уважение към различието, зачитане на свободата на мнение, различно от общоприетото, недопускане на език на омразата и непристойни изказвания, уронващи честта и достойнството на човека. Това са една малка част от нормите, регулиращи отношенията между хората в дигитална среда. Защото етиката от най-древни времена е форма на знание, което помага на човека да разграничи доброто от злото и да открие пътя към благото, което води само по себе си до насърчаване и усъвършенстване на „добруването“ на човека и на човечеството. Кой човек в днешната епоха може да се нарече добродетелен, кои са добродетелите на съвременния човек? Е ли човек крайна цел и висша ценност на развитието или е превърнал себе си в средство, служещо на Системата (икономическа, политическа, социална)? Пазаруваме онлайн, обучаваме се онлайн, общуваме онлайн, споделяме онлайн. Превърнали сме се в „цифрови номади“, които общуват по-лесно чрез технологичните средства (смартфон, компютър) отколкото лице в лице. Всъщност доведе ли динамизирането на комуникацията чрез мрежата до усещането за повече щастие за максимален брой хора? Валидни ли са основните принципи на хуманизма и намират ли те своята реализация в цифровата епоха, във времето на все по-масово разпространение на изкуствения интелект и роботите?
Основни принципи на хуманизма:
– гарантиране на основните права на човека като общо условие за частно съществуване на човека;
– поддържане на слабите като елемент на справедливост в обществото;
– формиране на социални и нравствени качества, позволяващи на личността да се самоосъществи, основавайки се на обществените ценности.
Осъзнаваме ли смисъла и и моралната отговорност, която носим за спазване на основните изисквания за общуване в електронна среда описани в инструктажа за интернет етикет в ПГКПИ:
– отнасяй се към другите хора онлайн така, както искаш да се отнасят с теб;
– използвай внимателно думите, защото в киберпространството думите живеят много по-дълго, отколкото можем да предположим;
– ако не си позволяваш определени действия в реалния живот, не го прави и онлайн;
– бъди пределно внимателен към избора на сайт и информация, както и приемането на покани за приятелство;
– не спами;
– не изпращай софтуер и код, който може да увреди операционната среда на други потребители.
„Избирайки себе си, аз избирам цялото човечество“. Тази мисъл на Сартр става все по-актуална в глобаризирания цифровизиран свят. Това би трябвало да провокира и нашето безпокойство, свързано с тоталната отговорност, която носим като творци на света в, който живеем. В тази връзка категориите дълг, съвест, срам, чест и достойнство като индивидуални механизми на работа на нравственото самосъзнание са важна част от дигиталната етика.
И тук идва третото предизвикателство за дигиталната етика, а именно появата на изкуствения интелект и роботите.
Системата на изкуствения интелект (ИИ) е способна самостоятелно да приема решения, свързани с човека и да анализира данните в такива обеми и с такава скорост, която е невъзможна за човека (следователно човек не е в състояние да провери верността на решението). Първоначално програмата за ИИ я пишат хора, но на следващ етап системата се самоусъвършенства , реконструира, подобрява своите параметри. Как да се внесе етичност в самата технология при положение, че моралният избор не е строго определен от закона, как да обучим машината кое е добро и кое лошо?
В заключение ми се иска да завърша с това, че във философията и етиката отдавна се обсъжда взаимодействието между човека и техниката. Всяко постижение на науката води до разкриване на нови перспективи, но носи в себе си и рискове. Обсъждането на етически проблеми, свързани с цифровите технологии може да се превърне във възможност да се минимизират потенциалните рискове и навреме да се определят пътищата за развитие на технологиите
Много са предизвикателствата пред дигиталната етика. Разглеждайки дадената тема в курса по Дигитални медии, определихме голяма част от въпросите на които предстои да бъде даден отговор. Дефинирането на проблемите е началото на пътя към откриването на решенията, което надяваме се ще направят нашите ученици в своята бъдеща практическа работа.