По случай празника на светите апостоли Кирил и Методий в Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в часовете по български език и литература учениците гледаха филм, посветен на делото на братята Кирил и Методий, а след това беше проведена дискусия относно значимостта на двете български азбуки (глаголицата и кирилицата) в съвременния свят. Учениците бяха заинтригувани от интересни факти, свързани с разпространението и употребата на кирилицата в Румъния, където тя е използвано дълги години, преди да се наложи латиницата.
В часовете по Дигитално изкуство, осмокласниците имаха поставена задача да нарисуват дигитални рисунки на тема ” 11 май”. Антония Танева и Денис Али Юсеин от 8 Г клас нарисувана съвместно образите на братята Кирил и Методий.
През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий.
Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св.Св. Кирил и Методий” като училищен празник. По същото време Х. Г. Славов донася от Цариград „минейник – служба” за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва “Върви народе възродени”. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).